потон

Речник на българския език

пото̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пото̀ни, (два) пото̀на, м. Диал. Горна част на жилищно помещение; таван.
прил. пото̀нен, пото̀нна, пото̀нно, мн. пото̀нни.

Грешни изписвания (1)

  • путон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-тон
непълен член по-то-на
пълен член по-то-нът
мн.ч. по-то-ни
членувано по-то-ни-те
бройна форма по-то-на
звателна форма —

Връзки