потир

Речник на българския език

потѝр — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. потѝри, (два) потѝра, м. Обредна чаша за причастие.

Грешни изписвания (1)

  • путир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-тир
непълен член по-ти-ра
пълен член по-ти-рът
мн.ч. по-ти-ри
членувано по-ти-ри-те
бройна форма по-ти-ра
звателна форма —

Връзки