потенциране

Речник на българския език

потенциране съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-тен-ци-ра-не
членувано по-тен-ци-ра-не-то
мн.ч.
членувано