постница

Речник на българския език

по̀стница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. по̀стници, ж. Жилище на постник, обикновено примитивно.

Грешни изписвания (7)

  • поснеца
  • поснецъ
  • посница
  • посницъ
  • постнеца
  • постнецъ
  • постницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-т-ни-ца
членувано пос-т-ни-ца-та
мн.ч. пос-т-ни-ци
членувано пос-т-ни-ци-те
звателна форма