постановчик

Речник на българския език

постано̀вчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. постано̀вчици, м. Човек, който прави постановка на спектакъл.

Грешни изписвания (7)

  • постановчек
  • постъновчек
  • постъновчик
  • пустановчек
  • пустановчик
  • пустъновчек
  • пустъновчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-та-нов-чик
непълен член пос-та-нов-чи-ка
пълен член пос-та-нов-чи-кът
мн.ч. пос-та-нов-чи-ци
членувано пос-та-нов-чи-ци-те
бройна форма пос-та-нов-чи-ци
звателна форма пос-та-нов-чи-ко