послу̀шник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. послу̀шници, м. Човек, който се готви да стане монах.
Грешни изписвания (3)
- послушнек
- пуслушнек
- пуслушник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пос-луш-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пос-луш-ни-ка | |
| пълен член | пос-луш-ни-кът | |
| мн.ч. | пос-луш-ни-ци | |
| членувано | пос-луш-ни-ци-те | |
| бройна форма | пос-луш-ни-ци | |
| звателна форма | пос-луш-ни-ко | |