послушковец

Речник на българския език

послушковец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-луш-ко-вец
непълен член пос-луш-ко-ве-ца
пълен член пос-луш-ко-ве-цът
мн.ч. пос-луш-ков-ци
членувано пос-луш-ков-ци-те
бройна форма пос-луш-ков-ци
звателна форма пос-луш-ко-ве-цо