посланичество

Речник на българския език

посла̀ничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. посла̀ничества, ср. Група лица, които са изпратени някъде с държавна цел.

Грешни изписвания (15)

  • посланечество
  • посланечеству
  • посланечиство
  • посланечиству
  • посланичеству
  • посланичиство
  • посланичиству
  • пусланечество
  • пусланечеству
  • пусланечиство
  • пусланечиству
  • пусланичество
  • пусланичеству
  • пусланичиство
  • пусланичиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-ла-ни-чес-т-во
членувано пос-ла-ни-чес-т-во-то
мн.ч. пос-ла-ни-чес-т-ва
членувано пос-ла-ни-чес-т-ва-та