посегател

Речник на българския език

посега̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

посега̀телят, посега̀теля, мн. посега̀тели, м. Човек, който посяга на нечия собственост, на нечие право.
същ. посега̀телство, ср.

Грешни изписвания (7)

  • посегатил
  • посигател
  • посигатил
  • пусегател
  • пусегатил
  • пусигател
  • пусигатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-се-га-тел
непълен член по-се-га-те-ля
пълен член по-се-га-те-лят
мн.ч. по-се-га-те-ли
членувано по-се-га-те-ли-те
бройна форма по-се-га-те-ли
звателна форма по-се-га-те-лю