посвещѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. посвещѐния, ср.
1. Надпис на произведение, в който се посочва лицето, на което е посветено.
2. Встъпителна част на произведение с обръщение към лицето, на което се посвещава.
1. Надпис на произведение, в който се посочва лицето, на което е посветено.
2. Встъпителна част на произведение с обръщение към лицето, на което се посвещава.
Грешни изписвания (7)
- посвештение
- посвиштение
- посвищение
- пусвештение
- пусвещение
- пусвиштение
- пусвищение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пос-ве-ще-ние | |
|---|---|---|
| членувано | пос-ве-ще-ни-е-то | |
| мн.ч. | пос-ве-ще-ния | |
| членувано | пос-ве-ще-ни-я-та |