порядки

Речник на българския език

поря̀дки съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн. Установени правила, норми за живот и поведение в една общност.

Грешни изписвания (7)

  • порядке
  • порятке
  • порятки
  • пурядке
  • пурядки
  • пурятке
  • пурятки

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. по-ряд-ки
членувано по-ряд-ки-те