1.
пору̀чик
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. пору̀чици, м. Истор. Офицерски чин, равен на старши лейтенант.
Грешни изписвания (3)
- поручек
- пуручек
- пуручик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ру-чик | |
|---|---|---|
| непълен член | по-ру-чи-ка | |
| пълен член | по-ру-чи-кът | |
| мн.ч. | по-ру-чи-ци | |
| членувано | по-ру-чи-ци-те | |
| бройна форма | по-ру-чи-ци | |
| звателна форма | по-ру-чи-ко | |
2.
Пору̀чик
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Поручек
- Пуручек
- Пуручик