поруменявам

Речник на българския език

поруменя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

поруменя̀ваш, несв. и поруменѐя, св. Ставам румен.

Грешни изписвания (15)

  • пороменявам
  • пороменявъм
  • пороминявам
  • пороминявъм
  • поруменявъм
  • поруминявам
  • поруминявъм
  • пуроменявам
  • пуроменявъм
  • пуроминявам
  • пуроминявъм
  • пуруменявам
  • пуруменявъм
  • пуруминявам
  • пуруминявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ру-ме-ня-вам по-ру-ме-ня-ва-ме
2 лице по-ру-ме-ня-ваш по-ру-ме-ня-ва-те
3 лице по-ру-ме-ня-ва по-ру-ме-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ру-ме-ня-вах по-ру-ме-ня-вах-ме
2 лице по-ру-ме-ня-ва по-ру-ме-ня-вах-те
3 лице по-ру-ме-ня-ва по-ру-ме-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ру-ме-ня-вах по-ру-ме-ня-вах-ме
2 лице по-ру-ме-ня-ва-ше по-ру-ме-ня-вах-те
3 лице по-ру-ме-ня-ва-ше по-ру-ме-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поруменявал съм поруменявала съм поруменявало съм поруменявали сме
2 лице поруменявал си поруменявала си поруменявало си поруменявали сте
3 лице поруменявал е поруменявала е поруменявало е поруменявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поруменявал бях поруменявала бях поруменявало бяхме поруменявали
2 лице беше поруменявал беше поруменявала беше поруменявало бяхте поруменявали
3 лице беше поруменявал беше поруменявала беше поруменявало бяха поруменявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поруменявам ще поруменяваме
2 лице ще поруменяваш ще поруменявате
3 лице ще поруменява ще поруменяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поруменявал ще съм поруменявала ще съм поруменявало ще сме поруменявали
2 лице ще си поруменявал ще си поруменявала ще си поруменявало ще сте поруменявали
3 лице ще е поруменявал ще е поруменявала ще е поруменявало ще са поруменявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поруменявам щяхме да поруменяваме
2 лице щеше да поруменяваш щяхте да поруменявате
3 лице щеше да поруменява щяха да поруменяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поруменявал щях да съм поруменявала щях да съм поруменявало щяхме да сме поруменявали
2 лице щеше да си поруменявал щеше да си поруменявала щеше да си поруменявало щяхте да сте поруменявали
3 лице щеше да е поруменявал щеше да е поруменявала щеше да е поруменявало щяха да са поруменявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поруменявал съм поруменявала съм поруменявало съм поруменявали сме
2 лице поруменявал си поруменявала си поруменявало си поруменявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поруменявал съм поруменявала съм поруменявало съм поруменявали сме
2 лице поруменявал си поруменявала си поруменявало си поруменявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поруменявал била съм поруменявала било съм поруменявало били сме поруменявали
2 лице бил си поруменявал била си поруменявала било си поруменявало били сте поруменявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поруменявам щяла съм да поруменявам щяло съм да поруменявам щели сме да поруменяваме
2 лице щял си да поруменяваш щяла си да поруменяваш щяло си да поруменяваш щели сте да поруменявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поруменявал щяла съм да съм поруменявала щяло съм да съм поруменявало щели сме да сме поруменявали
2 лице щял си да си поруменявал щяла си да си поруменявала щяло си да си поруменявало щели сте да сте поруменявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поруменявал бих поруменявала бих поруменявало бихме поруменявали
2 лице би поруменявал би поруменявала би поруменявало бихте поруменявали
3 лице би поруменявал би поруменявала би поруменявало биха поруменявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ру-ме-ня-вай по-ру-ме-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ру-ме-ня-вал
непълен член по-ру-ме-ня-ва-лия
пълен член по-ру-ме-ня-ва-ли-ят
женски род по-ру-ме-ня-ва-ла
членувано по-ру-ме-ня-ва-ла-та
среден род по-ру-ме-ня-ва-ло
членувано по-ру-ме-ня-ва-ло-то
множествено число по-ру-ме-ня-ва-ли
членувано по-ру-ме-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ру-ме-ня-вал
женски род по-ру-ме-ня-ва-ла
среден род по-ру-ме-ня-ва-ло
множествено число по-ру-ме-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ру-ме-ня-ващ
непълен член по-ру-ме-ня-ва-щия
пълен член по-ру-ме-ня-ва-щи-ят
женски род по-ру-ме-ня-ва-ща
членувано по-ру-ме-ня-ва-ща-та
среден род по-ру-ме-ня-ва-що
членувано по-ру-ме-ня-ва-що-то
множествено число по-ру-ме-ня-ва-щи
членувано по-ру-ме-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-ру-ме-ня-вай-ки