поругаване

Речник на българския език

поруга̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • порогаване
  • порогавани
  • порогавъне
  • порогавъни
  • поругавани
  • поругавъне
  • поругавъни
  • пурогаване
  • пурогавани
  • пурогавъне
  • пурогавъни
  • пуругаване
  • пуругавани
  • пуругавъне
  • пуругавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ру-га-ва-не
членувано по-ру-га-ва-не-то
мн.ч. по-ру-га-ва-ния
членувано по-ру-га-ва-ни-я-та