поробило

Речник на българския език

1. поробило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поробило е производна форма на поробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поробило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поробило е производна форма на поробя (мин. деят. св. прич. ср. р.).