поробили

Речник на българския език

1. поробили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поробили е производна форма на поробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поробили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поробили е производна форма на поробя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).