поробила

Речник на българския език

1. поробила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поробила е производна форма на поробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поробила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поробила е производна форма на поробя (мин. деят. св. прич. ж. р.).