поробил

Речник на българския език

1. поробил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поробил е производна форма на поробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поробил — мин. деят. св. прич. м. р.

поробил е производна форма на поробя (мин. деят. св. прич. м. р.).