поробил
1.
поробил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поробил
е производна форма
на поробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поробил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поробил
е производна форма
на поробя (мин. деят. св. прич. м. р.).