поробели

Речник на българския език

1. поробели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поробели е производна форма на поробя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поробели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поробели е производна форма на поробя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).