поробел

Речник на българския език

1. поробел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поробел е производна форма на поробя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поробел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поробел е производна форма на поробя (мин. деят. несв. прич. м. р.).