поразчуло

Речник на българския език

1. поразчуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразчуло е производна форма на поразчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразчуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поразчуло е производна форма на поразчуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).