пор

Речник на българския език

пор съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

по̀рът, по̀ра[[]], мн. по̀рове, (два) по̀ра, м.
1. Дребен хищник с неприятна миризма.
2. Прен. Жарг. Нечистоплътен човек.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пор
непълен член по-ра
пълен член по-рът
мн.ч. по-ро-ве
членувано по-ро-ве-те
бройна форма по-ра
звателна форма