поправен

Речник на българския език

1. попра̀вен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • поправин
  • пуправен
  • пуправин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. поп-ра-вен
непълен член поп-ра-ве-ния
пълен член поп-ра-ве-ни-ят
ж. р. поп-ра-ве-на
членувано поп-ра-ве-на-та
ср. р. поп-ра-ве-но
членувано поп-ра-ве-но-то
мн. ч. поп-ра-ве-ни
членувано поп-ра-ве-ни-те

2. поправен — мин. страд. прич. м. р.

поправен е производна форма на поправя (мин. страд. прич. м. р.).