поотвил е

Речник на българския език

1. поотвил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотвил е е производна форма на поотвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотвил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотвил е е производна форма на поотвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).