поотвиело

Речник на българския език

1. поотвиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотвиело е производна форма на поотвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотвиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотвиело е производна форма на поотвия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).