поотвиел

Речник на българския език

1. поотвиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотвиел е производна форма на поотвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотвиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотвиел е производна форма на поотвия (мин. деят. несв. прич. м. р.).