поостроумнича

Речник на българския език

поостроумнича непреходен глагол от свършен вид (тип 176it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ос-т-ро-ум-ни-ча по-ос-т-ро-ум-ни-чим
2 лице по-ос-т-ро-ум-ни-чиш по-ос-т-ро-ум-ни-чи-те
3 лице по-ос-т-ро-ум-ни-чи по-ос-т-ро-ум-ни-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ос-т-ро-ум-ни-чих по-ос-т-ро-ум-ни-чих-ме
2 лице по-ос-т-ро-ум-ни-чи по-ос-т-ро-ум-ни-чих-те
3 лице по-ос-т-ро-ум-ни-чи по-ос-т-ро-ум-ни-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ос-т-ро-ум-ни-чех по-ос-т-ро-ум-ни-чех-ме
2 лице по-ос-т-ро-ум-ни-че-ше по-ос-т-ро-ум-ни-чех-те
3 лице по-ос-т-ро-ум-ни-че-ше по-ос-т-ро-ум-ни-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поостроумничил съм поостроумничила съм поостроумничило съм поостроумничили сме
2 лице поостроумничил си поостроумничила си поостроумничило си поостроумничили сте
3 лице поостроумничил е поостроумничила е поостроумничило е поостроумничили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поостроумничил бях поостроумничила бях поостроумничило бяхме поостроумничили
2 лице беше поостроумничил беше поостроумничила беше поостроумничило бяхте поостроумничили
3 лице беше поостроумничил беше поостроумничила беше поостроумничило бяха поостроумничили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поостроумнича ще поостроумничим
2 лице ще поостроумничиш ще поостроумничите
3 лице ще поостроумничи ще поостроумничат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поостроумничил ще съм поостроумничила ще съм поостроумничило ще сме поостроумничили
2 лице ще си поостроумничил ще си поостроумничила ще си поостроумничило ще сте поостроумничили
3 лице ще е поостроумничил ще е поостроумничила ще е поостроумничило ще са поостроумничили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поостроумнича щяхме да поостроумничим
2 лице щеше да поостроумничиш щяхте да поостроумничите
3 лице щеше да поостроумничи щяха да поостроумничат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поостроумничил щях да съм поостроумничила щях да съм поостроумничило щяхме да сме поостроумничили
2 лице щеше да си поостроумничил щеше да си поостроумничила щеше да си поостроумничило щяхте да сте поостроумничили
3 лице щеше да е поостроумничил щеше да е поостроумничила щеше да е поостроумничило щяха да са поостроумничили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поостроумничел съм поостроумничела съм поостроумничело съм поостроумничели сме
2 лице поостроумничел си поостроумничела си поостроумничело си поостроумничели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поостроумничил съм поостроумничила съм поостроумничило съм поостроумничили сме
2 лице поостроумничил си поостроумничила си поостроумничило си поостроумничили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поостроумничил била съм поостроумничила било съм поостроумничило били сме поостроумничили
2 лице бил си поостроумничил била си поостроумничила било си поостроумничило били сте поостроумничили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поостроумнича щяла съм да поостроумнича щяло съм да поостроумнича щели сме да поостроумничим
2 лице щял си да поостроумничиш щяла си да поостроумничиш щяло си да поостроумничиш щели сте да поостроумничите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поостроумничил щяла съм да съм поостроумничила щяло съм да съм поостроумничило щели сме да сме поостроумничили
2 лице щял си да си поостроумничил щяла си да си поостроумничила щяло си да си поостроумничило щели сте да сте поостроумничили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поостроумничил бих поостроумничила бих поостроумничило бихме поостроумничили
2 лице би поостроумничил би поостроумничила би поостроумничило бихте поостроумничили
3 лице би поостроумничил би поостроумничила би поостроумничило биха поостроумничили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ос-т-ро-ум-ни-чи по-ос-т-ро-ум-ни-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ос-т-ро-ум-ни-чил
непълен член по-ос-т-ро-ум-ни-чи-лия
пълен член по-ос-т-ро-ум-ни-чи-ли-ят
женски род по-ос-т-ро-ум-ни-чи-ла
членувано по-ос-т-ро-ум-ни-чи-ла-та
среден род по-ос-т-ро-ум-ни-чи-ло
членувано по-ос-т-ро-ум-ни-чи-ло-то
множествено число по-ос-т-ро-ум-ни-чи-ли
членувано по-ос-т-ро-ум-ни-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ос-т-ро-ум-ни-чел
женски род по-ос-т-ро-ум-ни-че-ла
среден род по-ос-т-ро-ум-ни-че-ло
множествено число по-ос-т-ро-ум-ни-че-ли