пончо

Речник на българския език

по̀нчо съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Вид връхна женска дреха от правоъгълно парче плат с отвор в средата за главата.

Грешни изписвания (1)

  • пончу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пон-чо
членувано пон-чо-то
мн.ч. пон-чо-та
членувано пон-чо-та-та