понтификатче

Речник на българския език

понтификатче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пон-ти-фи-кат-че
членувано пон-ти-фи-кат-че-то
мн.ч. пон-ти-фи-кат-че-та
членувано пон-ти-фи-кат-че-та-та