понакастряне

Речник на българския език

понакастряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • понакастръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-на-кас-т-ря-не
членувано по-на-кас-т-ря-не-то
мн.ч. по-на-кас-т-ря-ния
членувано по-на-кас-т-ря-ни-я-та