помпон

Речник на българския език

помпо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. помпо̀ни, (два) помпо̀на, м. Кръгъл пискюл за украса на шапка, чехли и др.

Грешни изписвания (1)

  • пумпон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пом-пон
непълен член пом-по-на
пълен член пом-по-нът
мн.ч. пом-по-ни
членувано пом-по-ни-те
бройна форма пом-по-на
звателна форма