помощник-шеф

Речник на българския език

помо̀щник-шеф съществително име, мъжки род (тип 1a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • помощнек-шеф
  • помощнек-шиф
  • помощник-шиф
  • пумощнек-шеф
  • пумощнек-шиф
  • пумощник-шеф
  • пумощник-шиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-шеф
непълен член по-мощ-ник-ше-фа
пълен член по-мощ-ник-ше-фът
мн.ч. по-мощ-ник-ше-фо-ве
членувано по-мощ-ник-ше-фо-ве-те
бройна форма по-мощ-ник-ше-фо-ве
звателна форма по-мощ-ник-ше-фе