помощник-уредник

Речник на българския език

помо̀щник-урѐдник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-ореднек
  • помощнек-оредник
  • помощнек-уреднек
  • помощнек-уредник
  • помощник-ореднек
  • помощник-оредник
  • помощник-уреднек
  • пумощнек-ореднек
  • пумощнек-оредник
  • пумощнек-уреднек
  • пумощнек-уредник
  • пумощник-ореднек
  • пумощник-оредник
  • пумощник-уреднек
  • пумощник-уредник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-у-ред-ник
непълен член по-мощ-ник-у-ред-ни-ка
пълен член по-мощ-ник-у-ред-ни-кът
мн.ч. по-мощ-ник-у-ред-ни-ци
членувано по-мощ-ник-у-ред-ни-ци-те
бройна форма по-мощ-ник-у-ред-ни-ци
звателна форма по-мощ-ник-у-ред-ни-ко