помощник-слуга

Речник на българския език

помо̀щник-слуга̀ съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-слога
  • помощнек-слогъ
  • помощнек-слуга
  • помощнек-слугъ
  • помощник-слога
  • помощник-слогъ
  • помощник-слугъ
  • пумощнек-слога
  • пумощнек-слогъ
  • пумощнек-слуга
  • пумощнек-слугъ
  • пумощник-слога
  • пумощник-слогъ
  • пумощник-слуга
  • пумощник-слугъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-с-лу-га
непълен член по-мощ-ник-с-лу-га-та
пълен член по-мощ-ник-с-лу-га-та
мн.ч. по-мощ-ник-с-лу-ги
членувано по-мощ-ник-с-лу-ги-те
бройна форма по-мощ-ник-с-лу-ги
звателна форма по-мощ-ник-с-лу-га