помощник-сервитьор

Речник на българския език

помо̀щник-сервитьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-серветьор
  • помощнек-сервитьор
  • помощнек-сирветьор
  • помощнек-сирвитьор
  • помощник-серветьор
  • помощник-сирветьор
  • помощник-сирвитьор
  • пумощнек-серветьор
  • пумощнек-сервитьор
  • пумощнек-сирветьор
  • пумощнек-сирвитьор
  • пумощник-серветьор
  • пумощник-сервитьор
  • пумощник-сирветьор
  • пумощник-сирвитьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-сер-ви-тьор
непълен член по-мощ-ник-сер-ви-тьо-ра
пълен член по-мощ-ник-сер-ви-тьо-рът
мн.ч. по-мощ-ник-сер-ви-тьо-ри
членувано по-мощ-ник-сер-ви-тьо-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-сер-ви-тьо-ри
звателна форма по-мощ-ник-сер-ви-тьо-ре