помощник-редакторче

Речник на българския език

помо̀щник-редакторче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • помощнек-редакторче
  • помощнек-редактурче
  • помощнек-редъкторче
  • помощнек-редъктурче
  • помощнек-ридакторче
  • помощнек-ридактурче
  • помощнек-ридъкторче
  • помощнек-ридъктурче
  • помощник-редактурче
  • помощник-редъкторче
  • помощник-редъктурче
  • помощник-ридакторче
  • помощник-ридактурче
  • помощник-ридъкторче
  • помощник-ридъктурче
  • пумощнек-редакторче
  • пумощнек-редактурче
  • пумощнек-редъкторче
  • пумощнек-редъктурче
  • пумощнек-ридакторче
  • пумощнек-ридактурче
  • пумощнек-ридъкторче
  • пумощнек-ридъктурче
  • пумощник-редакторче
  • пумощник-редактурче
  • пумощник-редъкторче
  • пумощник-редъктурче
  • пумощник-ридакторче
  • пумощник-ридактурче
  • пумощник-ридъкторче
  • пумощник-ридъктурче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ре-дак-тор-че
членувано по-мощ-ник-ре-дак-тор-че-то
мн.ч. по-мощ-ник-ре-дак-тор-че-та
членувано по-мощ-ник-ре-дак-тор-че-та-та