помощник-офицер

Речник на българския език

помо̀щник-офицѐр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-офецер
  • помощнек-офицер
  • помощнек-уфецер
  • помощнек-уфицер
  • помощник-офецер
  • помощник-уфецер
  • помощник-уфицер
  • пумощнек-офецер
  • пумощнек-офицер
  • пумощнек-уфецер
  • пумощнек-уфицер
  • пумощник-офецер
  • пумощник-офицер
  • пумощник-уфецер
  • пумощник-уфицер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-о-фи-цер
непълен член по-мощ-ник-о-фи-це-ра
пълен член по-мощ-ник-о-фи-це-рът
мн.ч. по-мощ-ник-о-фи-це-ри
членувано по-мощ-ник-о-фи-це-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-о-фи-це-ри
звателна форма по-мощ-ник-о-фи-це-ре