помощник-оператор

Речник на българския език

помо̀щник-опера̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • помощнек-оператор
  • помощнек-оператур
  • помощнек-опиратор
  • помощнек-опиратур
  • помощнек-уператор
  • помощнек-уператур
  • помощнек-упиратор
  • помощнек-упиратур
  • помощник-оператур
  • помощник-опиратор
  • помощник-опиратур
  • помощник-уператор
  • помощник-уператур
  • помощник-упиратор
  • помощник-упиратур
  • пумощнек-оператор
  • пумощнек-оператур
  • пумощнек-опиратор
  • пумощнек-опиратур
  • пумощнек-уператор
  • пумощнек-уператур
  • пумощнек-упиратор
  • пумощнек-упиратур
  • пумощник-оператор
  • пумощник-оператур
  • пумощник-опиратор
  • пумощник-опиратур
  • пумощник-уператор
  • пумощник-уператур
  • пумощник-упиратор
  • пумощник-упиратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-о-пе-ра-тор
непълен член по-мощ-ник-о-пе-ра-то-ра
пълен член по-мощ-ник-о-пе-ра-то-рът
мн.ч. по-мощ-ник-о-пе-ра-то-ри
членувано по-мощ-ник-о-пе-ра-то-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-о-пе-ра-то-ри
звателна форма по-мощ-ник-о-пе-ра-то-ре