помощник-началник

Речник на българския език

помо̀щник-нача̀лник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-началнек
  • помощнек-началник
  • помощнек-нъчалнек
  • помощнек-нъчалник
  • помощник-началнек
  • помощник-нъчалнек
  • помощник-нъчалник
  • пумощнек-началнек
  • пумощнек-началник
  • пумощнек-нъчалнек
  • пумощнек-нъчалник
  • пумощник-началнек
  • пумощник-началник
  • пумощник-нъчалнек
  • пумощник-нъчалник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-на-чал-ник
непълен член по-мощ-ник-на-чал-ни-ка
пълен член по-мощ-ник-на-чал-ни-кът
мн.ч. по-мощ-ник-на-чал-ни-ци
членувано по-мощ-ник-на-чал-ни-ци-те
бройна форма по-мощ-ник-на-чал-ни-ци
звателна форма по-мощ-ник-на-чал-ни-ко