помощник-механик

Речник на българския език

помо̀щник-меха̀ник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-механек
  • помощнек-механик
  • помощнек-миханек
  • помощнек-миханик
  • помощник-механек
  • помощник-миханек
  • помощник-миханик
  • пумощнек-механек
  • пумощнек-механик
  • пумощнек-миханек
  • пумощнек-миханик
  • пумощник-механек
  • пумощник-механик
  • пумощник-миханек
  • пумощник-миханик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ме-ха-ник
непълен член по-мощ-ник-ме-ха-ни-ка
пълен член по-мощ-ник-ме-ха-ни-кът
мн.ч. по-мощ-ник-ме-ха-ни-ци
членувано по-мощ-ник-ме-ха-ни-ци-те
бройна форма по-мощ-ник-ме-ха-ни-ци
звателна форма по-мощ-ник-ме-ха-ни-ко