помощник-машинистче

Речник на българския език

помо̀щник-машинистче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • помощнек-машенестче
  • помощнек-машенистче
  • помощнек-машинестче
  • помощнек-машинистче
  • помощнек-мъшенестче
  • помощнек-мъшенистче
  • помощнек-мъшинестче
  • помощнек-мъшинистче
  • помощник-машенестче
  • помощник-машенистче
  • помощник-машинестче
  • помощник-мъшенестче
  • помощник-мъшенистче
  • помощник-мъшинестче
  • помощник-мъшинистче
  • пумощнек-машенестче
  • пумощнек-машенистче
  • пумощнек-машинестче
  • пумощнек-машинистче
  • пумощнек-мъшенестче
  • пумощнек-мъшенистче
  • пумощнек-мъшинестче
  • пумощнек-мъшинистче
  • пумощник-машенестче
  • пумощник-машенистче
  • пумощник-машинестче
  • пумощник-машинистче
  • пумощник-мъшенестче
  • пумощник-мъшенистче
  • пумощник-мъшинестче
  • пумощник-мъшинистче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ма-ши-нис-т-че
членувано по-мощ-ник-ма-ши-нис-т-че-то
мн.ч. по-мощ-ник-ма-ши-нис-т-че-та
членувано по-мощ-ник-ма-ши-нис-т-че-та-та