помощник-лаборант

Речник на българския език

помо̀щник-лабора̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-лаборант
  • помощнек-лабурант
  • помощнек-лъборант
  • помощнек-лъбурант
  • помощник-лабурант
  • помощник-лъборант
  • помощник-лъбурант
  • пумощнек-лаборант
  • пумощнек-лабурант
  • пумощнек-лъборант
  • пумощнек-лъбурант
  • пумощник-лаборант
  • пумощник-лабурант
  • пумощник-лъборант
  • пумощник-лъбурант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ла-бо-рант
непълен член по-мощ-ник-ла-бо-ран-та
пълен член по-мощ-ник-ла-бо-ран-тът
мн.ч. по-мощ-ник-ла-бо-ран-ти
членувано по-мощ-ник-ла-бо-ран-ти-те
бройна форма по-мощ-ник-ла-бо-ран-ти
звателна форма по-мощ-ник-ла-бо-ран-те