помощник-комендант

Речник на българския език

помо̀щник-коменда̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-комендант
  • помощнек-коминдант
  • помощнек-кумендант
  • помощнек-куминдант
  • помощник-коминдант
  • помощник-кумендант
  • помощник-куминдант
  • пумощнек-комендант
  • пумощнек-коминдант
  • пумощнек-кумендант
  • пумощнек-куминдант
  • пумощник-комендант
  • пумощник-коминдант
  • пумощник-кумендант
  • пумощник-куминдант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ко-мен-дант
непълен член по-мощ-ник-ко-мен-дан-та
пълен член по-мощ-ник-ко-мен-дан-тът
мн.ч. по-мощ-ник-ко-мен-дан-ти
членувано по-мощ-ник-ко-мен-дан-ти-те
бройна форма по-мощ-ник-ко-мен-дан-ти
звателна форма по-мощ-ник-ко-мен-дан-те