помощник-командир

Речник на българския език

помо̀щник-командѝр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-командир
  • помощнек-комъндир
  • помощнек-кумандир
  • помощнек-кумъндир
  • помощник-комъндир
  • помощник-кумандир
  • помощник-кумъндир
  • пумощнек-командир
  • пумощнек-комъндир
  • пумощнек-кумандир
  • пумощнек-кумъндир
  • пумощник-командир
  • пумощник-комъндир
  • пумощник-кумандир
  • пумощник-кумъндир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ко-ман-дир
непълен член по-мощ-ник-ко-ман-ди-ра
пълен член по-мощ-ник-ко-ман-ди-рът
мн.ч. по-мощ-ник-ко-ман-ди-ри
членувано по-мощ-ник-ко-ман-ди-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-ко-ман-ди-ри
звателна форма по-мощ-ник-ко-ман-ди-ре