помощник-игумен

Речник на българския език

помо̀щник-игу̀мен съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-егумен
  • помощнек-егумин
  • помощнек-игумен
  • помощнек-игумин
  • помощник-егумен
  • помощник-егумин
  • помощник-игумин
  • пумощнек-егумен
  • пумощнек-егумин
  • пумощнек-игумен
  • пумощнек-игумин
  • пумощник-егумен
  • пумощник-егумин
  • пумощник-игумен
  • пумощник-игумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-и-гу-мен
непълен член по-мощ-ник-и-гу-ме-на
пълен член по-мощ-ник-и-гу-ме-нът
мн.ч. по-мощ-ник-и-гу-ме-ни
членувано по-мощ-ник-и-гу-ме-ни-те
бройна форма по-мощ-ник-и-гу-ме-ни
звателна форма по-мощ-ник-и-гу-ме-не