помощник-дякон

Речник на българския език

помо̀щник-дя̀кон съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • помощнек-дякон
  • помощнек-дякун
  • помощник-дякун
  • пумощнек-дякон
  • пумощнек-дякун
  • пумощник-дякон
  • пумощник-дякун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-дя-кон
непълен член по-мощ-ник-дя-ко-на
пълен член по-мощ-ник-дя-ко-нът
мн.ч. по-мощ-ник-дя-ко-ни
членувано по-мощ-ник-дя-ко-ни-те
бройна форма по-мощ-ник-дя-ко-ни
звателна форма по-мощ-ник-дя-ко-не