помощник-главнокомандващ

Речник на българския език

помо̀щник-главнокома̀ндващ съществително име, мъжки род (тип 5) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-г-лав-но-ко-ман-д-ващ
непълен член по-мощ-ник-г-лав-но-ко-ман-д-ва-щия
пълен член по-мощ-ник-г-лав-но-ко-ман-д-ва-щи-ят
мн.ч. по-мощ-ник-г-лав-но-ко-ман-д-ва-щи
членувано по-мощ-ник-г-лав-но-ко-ман-д-ва-щи-те
бройна форма по-мощ-ник-г-лав-но-ко-ман-д-ва-щи
звателна форма