помощник-бригадир

Речник на българския език

помо̀щник-бригадѝр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-брегадир
  • помощнек-брегъдир
  • помощнек-бригадир
  • помощнек-бригъдир
  • помощник-брегадир
  • помощник-брегъдир
  • помощник-бригъдир
  • пумощнек-брегадир
  • пумощнек-брегъдир
  • пумощнек-бригадир
  • пумощнек-бригъдир
  • пумощник-брегадир
  • пумощник-брегъдир
  • пумощник-бригадир
  • пумощник-бригъдир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-б-ри-га-дир
непълен член по-мощ-ник-б-ри-га-ди-ра
пълен член по-мощ-ник-б-ри-га-ди-рът
мн.ч. по-мощ-ник-б-ри-га-ди-ри
членувано по-мощ-ник-б-ри-га-ди-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-б-ри-га-ди-ри
звателна форма по-мощ-ник-б-ри-га-ди-ре