полууспех

Речник на българския език

полууспех съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-ус-пех
непълен член по-лу-ус-пе-ха
пълен член по-лу-ус-пе-хът
мн.ч. по-лу-ус-пе-хи
членувано по-лу-ус-пе-хи-те
бройна форма по-лу-ус-пе-ха
звателна форма