полуумолителен

Речник на българския език

полуумолителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-лу-у-мо-ли-те-лен
непълен член по-лу-у-мо-ли-тел-ния
пълен член по-лу-у-мо-ли-тел-ни-ят
ж. р. по-лу-у-мо-ли-тел-на
членувано по-лу-у-мо-ли-тел-на-та
ср. р. по-лу-у-мо-ли-тел-но
членувано по-лу-у-мо-ли-тел-но-то
мн. ч. по-лу-у-мо-ли-тел-ни
членувано по-лу-у-мо-ли-тел-ни-те